Владимир Димитров - Майстора
„Ако има рай на земята, то е Кюстендилският край със сърце Шишковци, което е така подредено със своите овощни градини и лозя”
Владимир Димитров - Майстора
Художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора"
В края на 60-те години на XX век архитектурен екип в състав арх. Мила Минева, инж. А. Конфорти, инж. Г. Даскалов, инж. Желев и арх. Сл. Василев проектира първата в България сграда, построена изцяло с предназначение да бъде художествена галерия. През 1968 г. започват изкопните работи, а на 24 ноември 1972 г. галерията е официално открита.Дълго време тя остава единственото в страната здание, проектирано и съоръжено специално като галерия, с всички условия за оптимална художествена дейност. Целта ѝ е да представя творчеството на големия български художник Владимир Димитров – Майстора в подходяща и хармонична среда.
Интериорът е изцяло подчинен на тази концепция – изчистени стени без прозорци или ниши, неутрални повърхности и естествено горно осветление (система „Оберлихт“) създават атмосфера, близка до естествената светлина, на която Майстора е създавал своите платна. Покривът е двоен и стъклен, а конструкцията – отворена в горната си част.
През 1975 г. галерията е обявена за „галерия – еталон“ от Министерството на културата. Тя притежава най-голямата и основната колекция от творби на Владимир Димитров – Майстора в страната: маслена живопис, акварели, тушове и рисунки (1359 на брой). Най-емблематичното от нея е показано в постоянната експозиция от около 100 творби. Общият фонд е обособен в няколко раздела:
- „Владимир Димитров – Майстора“
- „Изкуство на кюстендилските художници“
- „Изкуство на художници от страната“
- „Възрожденско изкуство“
- „Чуждестранно изкуство“
В галерията се връчва Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора и Националната награда за скулптура на името на Иван Лазаров.От 2003 година Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ е в списъка на 100-те национални туристически обекта.
Къща музей "Владимир Димитров - Майстора",
село Шишковци
Експозицията в къща музей „Владимир Димитров – Майстора“, село Шишковци, община Кюстендил, представя живота и творчеството на бележития художник като период, обвързан с конкретното място – Кюстендилския край, Шишковци и околностите му. Тази обвързаност е с акцент върху времевия отрязък (1921 – 1950) и върху личностите и общностите, свързани по това време с твореца – Андон Виячев; хазяите на художника; стотиците му модели – мъже, невести и моми, деца и старци; селяните, в техния делник и празник; художниците от близкия град. Майстора приживе почти никога не споменава родното си място село Фролош, може би затова впоследствие Шишковци започва да се припознава като „неговото“, макар и не родно село.
През целия си живот той няма собствен дом и вещи, извън най-необходимите му. Това прави спецификата на къщата различна. Избрал уединението за свой начин на съществуване, големият художник все пак се установява в селото, при това в къща, обитавана от многолюдно семейство.Майстора няма и никога не е имал собствено ателие. Обстоятелствата винаги и навсякъде са му налагали да работи и живее едновременно в едно-единствено помещение. Практически неговото ателие е на открито – на полето, в нивите, в овощните градини, на хорищата и съборите, а контактите му и общуването с хората на Шишковци се превръщат в част от работния процес.
Експозицията е разположена на два етажа, с обособени две пространства (зали) на първия етаж и четири на втория. Представена е чрез фото-документални образци от Научния архив и фонда на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, град Кюстендил.Целта на експозицията е да представи в краткост и обобщеност житейския и творчески път на художника, акцентирайки основно върху периода от близо 29 „шишковски“ години, колкото важни за Майстора като етап от развитието му на художник, толкова важни и за зрителите – като визуализация на мястото, свързано с най-плодотворния зрял период от творчеството му.
